1 година с боси обувки

В тази статия , ще ви споделим опита на френския ортопед и педиатър Zoe Mantey , която споделя нейната професионална експертиза по отношение на босите обувки след като в продължение на 1 година ходи или боса или с боси обувки. Представяме нейния разказ в първо лице.

Barefoot. Ето една дума , която стана изключително популярна в последно време. Ходенето бос и/или с боси обувки никога не е било подходящо решение за мен или за моите пациенти. Ние носим обувки с основната цел да се предпазим от наранявания , иронично в последните години все повече от моите пациенте са именно хора, които страдат заради обувките си.

В моя личен случай в началото не бях точно на път да направя такъв радикален завой. Преди всичко исках да намеря обувки, които да се адаптират към моята морфология, за да подобрят комфорта ми и да избегна деформации на стъпалото. В крайна сметка не беше толкова просто.

Винаги казвам на пациентите си да си вземат подходящи обувки и след това, като бях в същата ситуация, разбрах, че не е толкова лесно да се намерят. Босите обувки станаха първи вариант и накрая страхотно откритие. Научих се да разбирам по-добре какво наистина е подходящо за краката ми.

Отне ми време да свикна , да приема и да бъда в позиция да защитя ефективността на босите обувки. Ето и моето обобщение от първата година с боси обувки.

Винаги съм смятала и знаела , че една добра обувка трябва да поддържа силно крака, да е подсилена, с удобна подметка и малък 2-3 см ток. В един момент дори не знаех защо смятам по този начин и откъде идваше тази информация. Дали това беше моят личен опит , или моята професионална експертиза на педиатър-ортопед или по-малко и от двете ?

Обратно към генезиса :

Винаги съм страдала от крака, пробвала съм много различни обувки, където никога не бих могла да кажа, че ми е било удобно в тях. На трийсетте години имах вече анамнеза за хронични навяхвания на глезена, периодична болка в коляното (гоналгия) и две бременности които усложниха ситуацията.

Тогава открих първите форуми за гъвкави обувки, насочени към публиката с девиз: обувката трябва да е възможно най-близка до естествения ни начин на ходене – тоест боси.

В практиката всяка консултация е ново изследване, в което се опитвам да насоча пациента да стане актьор на своето здраве и избора си по отношение на обувките, защото за мен двете са силно свързани. Така че целта ми не е да говоря единствено за боси обувки , а за обувки като цяло.

Ще се опитам да ви покажа различни решения, да представя марки, които се адаптират към различни морфологии и които подобряват комфорта. Ясно е, че идеалните обувки не съществуват, остава само да работим върху една съществена точка, която е да опознаем добре краката си и правилно да идентифицираме нуждите си. Мята цел беше една, да изпитвам комфорт и да намаля негативното въздействие на обувките върху краката ми в дългосрочен план.

Първото ми лично ограничение беше ширината на краката ми. Нямам голям крак, но за сметка на това имам широки пръсти и ми причинява ужасна болка, когато предната част на обувката не се адаптира към тях. Ето една проста диаграма обобщаваща ситуацията:

Виждаме, че ако наслагваме обувката , кракът ми не отговаря на формата му. Може да си представим доста лесно, че в моя случай болката и дискомфорта биха могли да имат връзка с факта, че нося тези обувки ежедневно. Можем ясно да видим как се държи стъпалото (третият чертеж на диаграмата) поставено в такава обувка. Това, което не си представяме добре обаче , са последствията в повече или по-малко дългосрочен план.

Болезнено ли е ?

Истината е че се свиква а това е фундаменталната грешка която допускаме. Често, като направиш няколко стъпки, въпреки че усещаш дискомфорт , някак си свикваш и той отминава. Това е една от първите ни „грешки“. Да си помислим, че ако минем през етапа на свикване, значи е добре…

Но веднага след като започвах да ходя активно в тези конвенционални обувки : болка/прегряване/мехури/болки в глезените… коленете, които започват да горят вечер, когато си почивам.

Анализирайки размерите на крака ми стана ясно, че обувките на класическите магазини не се адаптират към краката ми. Можех да тествам всичко по отношение на качеството на различните марки, нищо не се доближаваше до формата на краката ми.

Така положителната обратната връзка от потребители на боси обувки започна да ме кара да искам да ги пробвам. Разнообразието от предложение за боси крака, реалистични ширини и истинско пространство за пръстите на краката плюс разнообразието от предлагани стилове най-накрая ме убедиха да ги пробвам за първи път.

Първият опит който направих бяха с боси сандали.

Първите усещания бяха малко изненадващи. Първо свързани с теглото на обувката, тази лекота която предоставят босите сандали предполагаше , че подходът ще трябва да се адаптира. Навън и ходейки по тротоарите в града си дадох сметка, че обичайната ми походка ще трябва да претърпи някои промени и че това може да отнеме време.

Отделих това време и редувах ,когато усещах нужда , със сандали с по-дебели подметки. Не удряш петата свободно в земята, когато имаш подметка 5-6 мм на крака (или по-малко). Следователно е необходимо постепенно да се даде време на тялото да направи модификация в начина си на стъпване с боси обувки. След това дойде този момент, в който свикнах и се чувствах добре, когато можех да ходя дълго време, без да изпитвам никакъв дискомфорт и това беше придружено от странно (ново) усещане, че пръстите на краката ми ме движат. Това чувство, което никога не бях усещал дотогава се дължеше на факта , че класическите обувки нямат щедра кутия за пръсти (the toe box) така практически пръстите на краката спират да бъда използвани. Следователно пръстите намаляват задвижващата си функция сложени в класическа обувка. И ако го почувствах толкова интензивно, това беше, защото почувствах чувство на благополучие, улавяйки тези нови усещания в областта на пръстите ми ходейки с боси обувки.

Цяло лято никаква болка и ето ме, връщам се в Париж, възобновявам практиката да карам колело и за „удобство” обувам чифт маратонки на марката Converse. Без предупреждение, коляното ми се сковава, започва остра болка и следват няколко месеца страдание. Консултирах се през следващия месец и направих ЯМР. Не много успокояващи резултати: менискова киста, фисура и остеоартрит. Ортопедът ми предложи много малко физио варианти (за функционална рехабилитация) и ако нещата не се променят – операция. Невъзможност за практикуване на спорт, болка ден и нощ с голяма трудност при намиране на удобни седящи пози. АД!

Казах си че ми трябват боси обувки за есента , затворени и адаптирани по крака.

Исках чифт черни боси обувки, защото е близко до навиците ми за облекло. Както обикновено, не поемам рискове, имам нужда от ежедневни обувки, така че избягвам ексцентричността. Отново ефектът на Пепеляшка при първото слагане. Решавам да нося босите обувки ежедневно и адаптирам стила си на обличане, докато ходя. Започвам да получавам голям брой забележки, вариращи от наблюдението, че определено съм ексцентрична да нося боси обувки , до хора, които ме спират на улицата, за да ме питат откъде съм си купила обувките, но също и външния вид на моите разочаровани пациенти, когато им показвам какво наистина означава обувка адаптирана за крака.

До февруари 2020 г. болката в коляното все още е налице. Не се обезкуражавам, започвам проследяване при физиотерапевт, който смята, че коляното ми няма нищо общо с болката ми и настоява за целенасочена работа върху гърба ми. Незабавни, но смесени дългосрочни резултати.

Малко след това започна пандемията и затварянето по домовете. Продължавам да ползвам босите обувки когато трябва да ходя до магазина , у дома съм или боса през летните месеци или с боси обувки за дома по време на зимния сезон

Излизаме от пандемията , юни месец и аз вече не чувствам никаква болка. Щастлива съм.
Имам голям късмет, че успях да тествам различни боси обувки на различни марки, да започна да предлагам алтернативи на моя антураж, деца и възрастни. Хората започват да разбират доводите ми и особено тези, които имат възпалени крака, също започват да се изкушават да пробват босите обувки.

Не мога да кажа дали босите обувки биха паснали на всички, фактът, че имат толкова гъвкава и тънка подметка не влияе на комфорта ми, напротив. Най-трудната част е за хората, които са прекарали години в твърди обувки и/или обувки с недостатъчно място за пръстите на краката. Излишно е да ви казвам, че ходенето е от съществено значение за човека и неговото здраве през целия му живот. Сега всичко зависи от вас и вашите нагласи и желания за промяна.